Силата на мислите и идеите. Защо не мога да обиколя Barnes & Noble с моите произведения на изкуството като автори с техните книги? това се запитах, докато седях в кафенето Barnes & Noble на 82nd St. За мен Barnes & Noble е като Toys R Us за дете. Количеството живот и знания в книжарница винаги ме изумява. Това усещане за местоположението ми затрудни да мисля как идеята ми няма да работи. В рамките на три месеца формулирах идеята си в предложение и уговорих среща с мениджъра за връзки с общността на Barnes & Noble. Идеята беше приветствана и датата беше определена!, 4 ноември 2002 г. в Йонкърс, Сентрал авеню.
Подготовката за тази вечер би била различна от предишните ми изложби. Сега имах публика, с която да говоря, освен да завърша работата си. Опитах се да изложа план от теми, докато преминавах през този процес, ми просветна, че това ще бъде моето падение. Осъзнавам, че не мога да планирам това, което животът ми представя, нито мога да контролирам външни елементи. Просто трябва да захранвам с енергията на публиката, те ще го направят определи моята посока.
За моя изненада се оказаха много. Това отчасти се дължи и на местния репортер Патрик Е. Маккарти, който беше любезен с думите му и написа статия, популяризираща събитието. Идеята и мислите ми сега се превърнаха в реалност. Това беше първото от шестте места на Barnes & Noble, където имах експонати и популяризирах моята житейска философия. Следните експонати ми дадоха възможност да споделям и да си сътруднича с други талантливи художници. Работата ми беше придружена от Сатиш, велик музикант и избран от него инструмент и Вирджина Месонес, актриса, която говореше мълчаливо.
Малцината, които чуха за идеята, смятаха, че няма шанс това да процъфтява. Споделям това, защото няма граници за това, което човек може да постигне. Страх не е дума, която искам да забавлявам или да ме придружава по някакъв начин в живота. Животът ще предостави възможности и ако не го направи, тогава излезте и ги създайте. Това място беше първото по рода си и беше невероятно.
